Според мен има няколко причини за изневярата:
1 - Взаимоотношенията между партньорите куцат в едно или друго отношение.
2 - Връзката се е изчерпала, което означава, че един от партньорите вече не държи толкова на другия.
3 - Чисто и просто единият има нужда от постоянни нови завоевания.
Моето мнение е, че всяко едно от тези причини говорят за разпадане на връзката. Дори и да не го осъзнават краят на взаимоотношенията не е далече. Така че твърдение като това - "Ако държиш на човека, на когото си кръшнал, не бива да му признаваш, особено ако искаш да останете заедно." е оксиморон.
Щом един път партньорът е изневерил на другия, то той не държи на него и определено не заслужава да остане с него за в бъдеще. За това аз съм за признанието. Всеки човек заслужава да знае истината и вече ако е склонен да преглътне и да продължи на пред може и да се опита. Макар че според мен е безсмислено.
Напълно съм съгласна с теб, НО... Винаги има ''но'' - понякога изневярата не е плод на разпадаща се връзка. Има случаи, в които някой пробва нещо ново, не му харесва и решава, че си иска старото - признавайки губи човека или най-малкото доверието му и адски много го наранява.
Ако пък се чудиш как да разкараш гаджето, което вече ти е писнало, признанието е опция, но струва ли си да го нараняваш още повече?
Изобщо, аз полза от изповядване на греховете не виждам. Някой ако я вижда, да ми я посочи.
И според мен няма смисъл да си признаваш. Така или ще разрушиш връзката която имаш в момента ако това което си направил е било глупаво, недообмислено и накрая не ти е харесало, но ако е било хубаво но еднократно винаги може да си затраеш и да не казваш нищо повече. Просто се е случило и гледаш да не се повтаря