Всичко, което виждам по телевизора като "шокиращо" го имаше и преди. Организирали сме си бойща 200 човека в основното училище. Почти всеки ден имаше някакъв бой между децата в училище или с циганите от близката махала. На никой не му правеше впечатление - чудя се ако пусна съвременните деца в онази среда колко минути ще оживеят. Аз лично обаче оценям какво ми е дало това, а именно характер и силата да се справям сам и да решавам сам проблемите си, а не да чакам да ме дадат в БТВ новините. Стига сме били жертви най-накрая и стига сме се превръщали в родители, които създават социални инвалиди от децата си.
п.с. Сетих се за битото (пак я Ямбол) дете от пиян баща...че баща ми редовно ме биеше и когато в един момент (някъде на 7) се притесних от циганите ми каза репликата, която никога няма да забравя и която ме накара винаги да се изправям срещу опасностите, за да ги преодолявам, а именно "Да не би циганите да те набият по-лошо от мен?"...и така помлях мангалите, които после ми станаха приятели, защото там е бий, за да те уважават и водораслите, расли в саксия не оцеляват дълго в такъв свят.