Ф нидуумение
Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутрента,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам –
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла…
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки –
как навън ш’ въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста…
И къдету койт’ ма срещни –
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни…
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикрасну,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж…
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )
