Били ли сте жертва на лекарска грешка?

[Fiore]

Били ли сте жертва по някакъв начин на лекарска грешка?Получихте ли справедливост?Познавате ли хора,които са пострадали от лекари?
Има ли адекватно наказание за такъв вид "грешки"?

[Klara]

Баба ми има сериозен проблем със сърцето,който след едноседмичен престой в кардиологията на Александровска (и разбира се щедро заплатен от здравната каса) така и не беше диагностициран и лекуван подобаващо. В резултат на това изпадна в клинична смърт. Беше истинско чудо,че оживя. В Трета градска и поставиха правилната диагноза и ѝ назначиха точните лекарства. Няма смисъл да описвам кошмара,който преживяхме цялото семейство и особено аз тъй като бях пряк свидетел на тези събития. Пак ще кажа,че колкото пари и връзки да имаш, в тая държава можеш да разчиташ единствено на Господ.

[Biko]

Като дете ме върнаха от операционната маса, че ме объркаха, че имам възпален апендицит. За малко да ме оперират, но за щастие се усъмниха в последния момент и така отървах операцията

[allegrialis]

   Странно... на мен също ми се случи нещо подобно. Бях на 8 години. Дори ме качиха на операционната маса...   
Ама хич не ми беше смешно. Е, четири години по-късно не ми се размина.

[Biko]

Същата работа...бях в 4 клас и от операционната кажи речи ме върнаха за въображаемия апендицит Сега ми е смешно, ама тогава...Btw мен никога не са ме оперирали от това все още

[allegrialis]

Дано не ти се случи, въпреки, че операцията не е кой знае какво... А ти имаше ли симптомите?
 Доколкото си спомням операцията продължи около 20 минути и с непълна анестезия. През цялото време си говорех с лекарите  - като малка бях много "устата" 
 Btw, сега не съм.

А за първият път - тогава направо лекарите не диагностицираха правилно.  На всичкото отгоре и бях сама. Спомням си, че имах ужасни болки в корема в продължение на 2 дни - бях на т.н. "зелено училище". Родителите ми пък по това време бяха в командировка извън страната. Но, и да бяха - мен си ме гледаха баби и дядовци - селски и градски. И ... се оказах сама в болница в... Стара Загора. /Зеленото училище беше недалеч от града/ с медицинската сестра. Тя ме остави и се върна обратно. А мен ме транспортираха с друга линейка .... в Пазарджик.  Тук живееха баба ми и дядо ми. В тукашната болница - докато ми правеха разните изследвания дадох телефоните на баби и дядовци, но напразно,  с никого не успяваха да се свържат. 
Скъсвах се от повръщане и болки, съвсем сама, както споменах на 8 години... и не спирах да им говоря..  - как може да са толкова некадърни да не могат да се свържат с дядо ми поне.  И само да успеят, той ще им даде да се разберат 
След коктейли от обезболяващи /болките спряха/ и разни изследвания - ехограф на яйчници, ехограф на бъбреци, на черен дроб/дядо ми пазеше бланките с резултатите от изследванията/ и квото се сетиш ме оставиха на едно легло и на обяд на следващия ден  ме заведоха в операционна зала.
Точно преди да пристъпят към подготовка за операция влетя един лекар и се развика, че са ме объркали с друго дете 
Че като се развиках...  А на вратата вече - излизайки с въпросният доктор се сблъскахме с дядо ми. Оказа се, че медицинската сестра от зеленото училище успяла да се свърже с дядо ми. Той звънял в Ст. Загора и така разбрал... Еее и той им спретна един голям скандал и така, тогава отървах..

Четири години по-късно обаче, всички симптоми  бяха за възпален апендицит.
Преди няколко години, на моя приятелка, чиято майка е медицинска сестра, в продължение на осем месеци/!/ лекарите не можеха да определят симптомите на хроничен /вече/ апендицит и просто стигна до- с часове до перитонит...   

[Biko]

Дано не ти се случи, въпреки, че операцията не е кой знае какво... А ти имаше ли симптомите?
 Доколкото си спомням операцията продължи около 20 минути и с непълна анестезия. През цялото време си говорех с лекарите  - като малка бях много "устата" 
 Btw, сега не съм.

А за първият път - тогава направо лекарите не диагностицираха правилно.  На всичкото отгоре и бях сама. Спомням си, че имах ужасни болки в корема в продължение на 2 дни - бях на т.н. "зелено училище". Родителите ми пък по това време бяха в командировка извън страната. Но, и да бяха - мен си ме гледаха баби и дядовци - селски и градски. И ... се оказах сама в болница в... Стара Загора. /Зеленото училище беше недалеч от града/ с медицинската сестра. Тя ме остави и се върна обратно. А мен ме транспортираха с друга линейка .... в Пазарджик.  Тук живееха баба ми и дядо ми. В тукашната болница - докато ми правеха разните изследвания дадох телефоните на баби и дядовци, но напразно,  с никого не успяваха да се свържат. 
Скъсвах се от повръщане и болки, съвсем сама, както споменах на 8 години... и не спирах да им говоря..  - как може да са толкова некадърни да не могат да се свържат с дядо ми поне.  И само да успеят, той ще им даде да се разберат 
След коктейли от обезболяващи /болките спряха/ и разни изследвания - ехограф на яйчници, ехограф на бъбреци, на черен дроб/дядо ми пазеше бланките с резултатите от изследванията/ и квото се сетиш ме оставиха на едно легло и на обяд на следващия ден  ме заведоха в операционна зала.
Точно преди да пристъпят към подготовка за операция влетя един лекар и се развика, че са ме объркали с друго дете 
Че като се развиках...  А на вратата вече - излизайки с въпросният доктор се сблъскахме с дядо ми. Оказа се, че медицинската сестра от зеленото училище успяла да се свърже с дядо ми. Той звънял в Ст. Загора и така разбрал... Еее и той им спретна един голям скандал и така, тогава отървах..

Четири години по-късно обаче, всички симптоми  бяха за възпален апендицит.
Преди няколко години, на моя приятелка, чиято майка е медицинска сестра, в продължение на осем месеци/!/ лекарите не можеха да определят симптомите на хроничен /вече/ апендицит и просто стигна до- с часове до перитонит...   

Смятаааай...

[Night_Wolf]

Като малка имах сериозни болки в стомаха и след посещение при личния ми лекар почти ми дадоха направление за операция за премахване на апендикс...  Слава богу, се разминах с подобно нещо и болките преминаха след няколко дена. Така че била съм близо, но не успяха да ме оперират.

[bisko]

Като малък ме изкараха, че имам анемия... след лудо обикаляне по различни болници, лекари и специалисти се оказа, че нищо ми няма. Просто преди това бях изгубил много кръв при един инцидент и ми трябваше доста време, докато се възстановя.

[Aleksandra]

До сега не сам била жертва на лекарска грешка за мое щастие и се надявам никога де не бъда. Въпреки това и лекарите са хора в крайна сметка, да грешките им могат да струват скъпо, не са нещо което може да се предотврати на 100% и ако няма някакви фатални последици съм склонна да им простя.

[ivo]

Ами мисля, че не се брои като лекарска грешка, но когато бях малък веднъж се разболях от грип. Не отидох веднага на лекар, защото болестта мина без особени симптоми. Както знаете обаче, грипа е много опасно заболяване и след това се получи някакво услонение, стана ангина и сливиците ми се възпалиха много. Когато отидох на лекар, моята лична лекарка я нямаше, а някакъв мъж я заместваше. Той толкова много започна да ми се кара и се отнесе толкова лошо и агресивно с мен (имайки предвид, че бях доста уплашен и без това), че след това развих фобия от лекари. Може да ви звучи смешно, но е много неприятно. И до днес когато видя лекар ми прималява, коленете ми изтръпват, ръцете ми се изпотяват - класическа паника. Живея близо до най-голямата болница във Варна и понякога това ми се случва даже когато видя лекари с лекарски престилки да претичват до близкия магазин.

[angel1235]

Аз се разболях от диабет на 2 годишна възраст , поради неправилно лечение на настинка от страна на личния лекар. Лекарката успя дасе из то не и не беше наказа сериозно но сестрата и забраниха да практикува.

[Nani]

Споделяла съм за случая с алергичната реакция към козметичен продукт, при която не можех да дишам. Джи пи-то ме тъпка с антибиотици, без нужда, понеже не се и замисли, че щом снимката показва чисти синуси, значи проблемът е ''алергия''. Грешка беше и като оставим на страна скъпия антибиотик, който пих 2 седмици, последствията за организма не бяха положителни. Това е най-честата грешка на лекарите - тъпчат с лекарства без да знаят какво лекуват.

[napev]

Споделяла съм за случая с алергичната реакция към козметичен продукт, при която не можех да дишам. Джи пи-то ме тъпка с антибиотици, без нужда, понеже не се и замисли, че щом снимката показва чисти синуси, значи проблемът е ''алергия''. Грешка беше и като оставим на страна скъпия антибиотик, който пих 2 седмици, последствията за организма не бяха положителни. Това е най-честата грешка на лекарите - тъпчат с лекарства без да знаят какво лекуват.

Тук до някъде и ти си малко виновна защото можеше да отидеш при съседното на твоето джи-пи и да го питаш за една консултация. Нямаше да ти коства нищо и щеше да ти спести много мъки и пари за лекарства!

[Nani]

Споделяла съм за случая с алергичната реакция към козметичен продукт, при която не можех да дишам. Джи пи-то ме тъпка с антибиотици, без нужда, понеже не се и замисли, че щом снимката показва чисти синуси, значи проблемът е ''алергия''. Грешка беше и като оставим на страна скъпия антибиотик, който пих 2 седмици, последствията за организма не бяха положителни. Това е най-честата грешка на лекарите - тъпчат с лекарства без да знаят какво лекуват.

Тук до някъде и ти си малко виновна защото можеше да отидеш при съседното на твоето джи-пи и да го питаш за една консултация. Нямаше да ти коства нищо и щеше да ти спести много мъки и пари за лекарства!

Трябваше да отида на алерголог, но пак не е гаранция, че и той щеше да открие приината. Другото джи-пи пак щеше да бъде хапчепродавач, а не лекар.