Можем ли да бъдем щастливи в съвременния свят?

[ivan_ivanov]

Смятате ли, че е възможно в съвременния свят да се чувстваме щастливи. Аз, честно казано, мога да се определя като щастлив човек, макар че и на мен понякога ми идват тъмни мисли.

[Nani]

Страхотна тема, а никой не се е включил да я обсъди - срамота!
Ние, всъщност вечно търсим това пусто щастие, а се оказва, че сме го имали, но осъзнаваме това чак, когато ни се стовари нещастието.

Това е конусматорското общество - трябва да имаш, трябва да бъдеш, трябва да постигнеш... И за какво? Защото някой ни е втълпил, че постигането на целите ще ни направи щастливи? Е, няма!

Животът е тук и сега. Бъдещето е неясно.

[Fiore]

А какво е щастие? 

[Nani]

А какво е щастие? 

Според мен щастието е времето, през което всичко ни е наред и се чудим какво повече да поискаме и за какви глупости да се ядосваме, за да се почувстваме значими.
Всеки има собствена представа за щастието, но в повечето случаи тя е погрешна. Номера е да не искаме много, а да се радваме на дребните неща и тогава ще бъдем щастливи.

[ivan_ivanov]

Да и аз така смятам - щастието е тук и сега, а не някъде там в бъдещето. Затова призовавам всички да спрат да търсят щастието, а да го усетят тук и сега.

[brian_888]

Аз се чувствам най-щастлив когато правя планове. Доставя ми удоволствие повече самото планиране, отколкото събитието след това. Така например е когато ще ходя на почивка. Повече се вълнувам преди това от самата подготовка и мислите какво ще бъде.

[hmh7777]

Ако приемем тезата че сме щастливи когато всичко ни е наред, съдейки по себе си никога не съм бил и едва ще бъда. Просто живем в такова време

Обаче ако премем тезата че щастието е времето когато немислим за проблемите си защото са маловажни на фона на другото
тогава бих казал че има щастие и можем да бъдем щастливи

[ivo]

Щастието е въпрос на възприятие. Някои хора са здрави, имат щастливи семейства, добри финансови възможности и пак са нещастни. Други нямат нищо, но са щастливи...Това е някакво вътрешно усещане, което слабо се влияе от околните обстоятелства..

[ivan_ivanov]

Ако приемем тезата че сме щастливи когато всичко ни е наред, съдейки по себе си никога не съм бил и едва ще бъда. Просто живем в такова време

Обаче ако премем тезата че щастието е времето когато немислим за проблемите си защото са маловажни на фона на другото
тогава бих казал че има щастие и можем да бъдем щастливи

Ах, какво му е на времето, нашите предци дори и не са си мечтали, затова което ние имаме днес, но просто така сме устроени, че винаги да сме недоволни. 

[ivo]

Супер точно...

[sunkissed2000@mail.bg]

Щастието не зависи особено от това в какъв свят живеем. То се корени в нагласата ни към това което ни заобикаля и начина по който мислим. Ако искаме да сме щастливи , не бива да се опитваме да променим целия свят около себе си, а да претърпим вътрешна промяна в светогледа и мисленето. Това ще се случи само ако го желаем силно.

[Nani]

Щастието не зависи особено от това в какъв свят живеем. То се корени в нагласата ни към това което ни заобикаля и начина по който мислим. Ако искаме да сме щастливи , не бива да се опитваме да променим целия свят около себе си, а да претърпим вътрешна промяна в светогледа и мисленето. Това ще се случи само ако го желаем силно.

Не става само с желание. Нагласата към живота е вродена и трудно се променя.
Някои хора са вечно кисели и недоволни, други са, като деца - радват се на всичко и са постоянно усмихнати. А трети, като мен не могат да се насладят на щастието, защото са постоянно уплашени, че следва лошото. Винаги осъзнавам моментите на щастие, едва след като са отминали. Никога не мога да осъзная, че в момента съм щастлива. Вероятно с повечето хора е така.

[ivan_ivanov]

Щастието не зависи особено от това в какъв свят живеем. То се корени в нагласата ни към това което ни заобикаля и начина по който мислим. Ако искаме да сме щастливи , не бива да се опитваме да променим целия свят около себе си, а да претърпим вътрешна промяна в светогледа и мисленето. Това ще се случи само ако го желаем силно.

Не става само с желание. Нагласата към живота е вродена и трудно се променя.
Някои хора са вечно кисели и недоволни, други са, като деца - радват се на всичко и са постоянно усмихнати. А трети, като мен не могат да се насладят на щастието, защото са постоянно уплашени, че следва лошото. Винаги осъзнавам моментите на щастие, едва след като са отминали. Никога не мога да осъзная, че в момента съм щастлива. Вероятно с повечето хора е така.

Не е вярно, просто до толкова дълбоко ти е втълпено това убеждение, че е така, че го приемаш за нещо, което не може да бъде променено, а не е така. Това е като въпросът за секса и големия пенис, само погрешно убеждение, което пречи на насладата от момента на интимния контакт.

[angel1235]

В съвременния свят можеш да бъдеш щастлив ,според мен не зависи най-вече от света в които си ,а от това какви са хората до тебе и около тебе. :-)

[kalpazanka]

От нас зависи да направим околните малко по-щастливи. Мила дума, усмивка, помощ... да, звучи клиширано, но пък това са нещата, които правят хората, поне по-малко нещастни.