Проблемът в стереотипите е, че вредят на всички, понякога дори и на хора, които сами не знаят в какво положение са. Този случай ми е пред очите вече близо 10 години и всеки път когато видя въпросното момиче повдигаме тази тема. Близки сме и тя се отпуска пред мен. Понякога плаче и казва, че не е искала да се роди така. Когато заговорим за мъжа ѝ казва, че го обича, но по друг начин, като приятел. Като чуя това ми става тъжно и за него. Ако аз съм на негово място бих се чувствал много засегнат (ако знам за какво става дума, разбира се). Казвам ѝ, че не бива да и пука кой какво казва и, че трябва да си живее живота както на нея и харесва без да мисли за никой. Тя казва, че не може да причини това на близките си и на себе си и че си е избрала как да бъде. Казва че не иска навсякъде да я приемат като странна и извратена жена. Питам я как възприема себе си, а тя казва, че се чувства мъж от вътре, но когато се изправи пред огледалото вижда жена. Работата е там, че ако тя не го каже, никой не би се замислил, че е такава. Изглжда красива и женствена. Когато познаваш отблизо такъв човек се замисляш за много неща и се питаш не бъркаме ли като общество някъде и къде?