Много се радвам, че ivan_ivanov отвори тази тема, защото тя е изключително интересна. Считам че като цяло има изключително малко случаи, в които пенсионирането е основателно. Както вече kalpazanka каза, някои професии го изискват, защото човек може да се превърне в заплаха по простата причина, че не може да изпълнява задълженията си след определена възраст. Същото важи и за хора, при които е налице някакъв здравословен проблем, който не им позволява да работят.
В масовия случай обаче, пенсионирането е абсолютно ненужно, преждевременно и струва ми се дори вредно за хората. В свят където старите хора стават все повече като съотношение с младите изобщо не мога да си представя какво ще става след време, защото не е възможно на един икономически активен човек да се падат по няколко пенсионера.
Най-дразнещи са някои случаи, в които хора работещи на административни длъжности, за които не се изискват никакви умствени или физически способности, започват да претендират, че повече не могат да работят, защото са вече примерно на 55 или на 60, като в същото време тяхната професия може да бъде поета от всеки средностатистически човек на 90 години.
Аз също съм на мнение, че пенсионирането кара хората да запуснат себе си, здравето си и най-вече ума си. Може би най-правилно би било хората да се пенсионират да речем на 70 - 73 години, при което възрастта за различните професии да може да варира в по-широки граници, тоест да има повече гъвкавост. Плюс това, считам че хората трябва да преминават през някаква комисия, която обстойно да ги преглежда и да преценява дали е нужно да се пенсионират или не. Освен това, струва ми се, че трябва да се въведе някаква минимална социална пенсия, която да гарантира на хората, че ще могат да оцелеят, но ако те не са доволни от това, то тогава трябва да се погрижат за своя стандарт по някакъв друг начин.
Знам че звуча крайно несоциално, но времената на индустриалната революция, които са задвижили икономически света напред не са били много по-социални от това, което давам като пример.
