Първото нещо, което човек се сеща, като чуе за походи в планината - чист въздух, зашешетяващи гледки, тишина и спокойствие. А и не само това - начин за поддържане на добра форма с изкачването на височините, което гори доста калории. Но ако се вгледаме по-дълбоко, се оказва, че дяволът е в детайлите. Стоим си цяла седмица в града, където към края на април вече се е стоплило навсякъде, но на 2000 метра и нагоре, където предпочитат да ходят повечето пишман планинари, си е чиста зима. Духа леден вятър по сенките, снегът все още си стои. Подобна разлика - от пролетно, почти лятно време, в истинска зима, си е голям шок за организма, особено ако цяла седмица сме прекарали в седнало положение. Като добавим и обилното изпотяване, което неизбежно ни застига по планинските баири + леденият вятър по усойните места, и преохлаждането ни е готово. Почти гаранция, че след като се завърнем в града, настинката ще ни застигне. Да не говорим за огромното натоварване на коленето при слизане от планински върхове, рискът от наранявания и т.н. Според мен походите високо в планината повече вредят на здравето, отколкото да помагат. Обичате ли планината, често ли я посещавате и смятате, че вредата от нея е по-голяма, отколкото ползата?