Мъж и жена живеели щастлив семеен живот. Всичко било прекрасно между тях. Имало само един дребен детайл, който нарушавал семейната хармония: всяка сутрин мъжът със събуждането си издавал невероятно мощна и звучна пръдня, която разтърсвала прозорците и карала котката да се крие зад гардероба. Горката жена вече била свикнала, но често му правела забележки: -Скъпи, опасявам се, че някоя сутрин ще си изпърдиш червата. Но мъжът ѝ винаги с ведър глас я успокоявал: -Няма страшно, скъпа, нищо няма да ми се случи. И така минавали годините, живеели щастливо и безгрижно. Една коледна утрин жената станала рано от леглото, докато мъжът ѝ все още спял и слязла в кухнята да приготвя коледната пуйка. Чистила вътрешностите и ги слагала в една голяма купа. И в този момент я осенила гениална идея! Взела купата, пълна с пуешки черва, дробчета и т.н. вътрешности и се качила горе в спалнята, където мъжът ѝ все още спял. Внимателно го отвила, събула му пижамата и изсипала вътрешностите в гащите му. Завила го пак и тихичко слязла долу, където продължила с приготвянето на коледната вечеря. В един момент от втория етаж се чул познатият "гръм" от събуждането на мъжа ѝ. Последвала кратка тишина, след която се чул ужасен вик и бързи стъпки се запътили към банята. След половин час мъжът ѝ, цял пребледнял и с окървавени гащи слязъл долу при нея. Видяла го тя и едва сдържайки смеха си попитала: -Какво ти се е случило, скъпи?. Той отговорил: -Скъпа, ти постоянно ми повтаряше, че някоя сутрин ще си изпърдя червата, а аз не ти вярвах. Но ето, че тази сутрин това се случи... Слава Богу, с помощта на вазелин и два пръста успях да натикам всичко обратно.
